Увод

В последните едно-две десетилетия към другите цивилизационни предизвикателства пред християнска Европа се прибави още едно – хиджаб. Това е думата, която измежду другите означения на мюсюлманските покривала се наложи в публичното пространство и събра многопосочните защитни и отричащи енергии на културолози и антрополози, теолози и етнографи, журналисти и политици, социолози и философи около проблема за мястото на жената в мюсюлманското общество. Книжно-вестникарското, електронно-медийното, да не говорим за интернет-пространството на Европа, а и на голяма част от останалия цивилизован свят, буквално е задръстено от публикации, дискусии и форуми, в които могат да се срещнат най-различни мнения – от едностранчиво фанатични до такива, които се опитват да видят проблема от всичките, или поне от по-важните му страни. В ставащата все по-„световна” дискусия участват както най-видни, предимно европейски, учени, така и хора, много често измежду най-младите, чиито становища и емоции се определят повече или по-малко от лично-житейски или случайни наблюдения, или пък са провокирани от съзнателно или случайно попадане на текст или форум, свързан с проблема на хиджаб.
Около този проблем съсредоточиха своите изследователски усилия и участниците в програмата ReconcArt, които проучиха проблема исторически, демографски и с оглед на съвременното състояние на мюсюлманското население в съответните страни, като организираха и научни конференции. Националните изследвания се базират на широка историческа, антропологическа, социологическа и политическа база данни с оглед идентифицирането на основната проблематика да подпомогне и за по-успешното художествено-творческо осъществяване на програмата.